“Вила Росиче” – мястото където да се влюбиш

Ако ме бяхте попитали преди 5 години, със сигурност бих ви казала, че мястото където човек неминуемо ще се влюби е Ню Йорк.

Обаче…

Ако някой ме попита, какво е по-хубаво от Ню Йорк, отговорът ми би бил – пекарна където можеш да се изгубиш в хапкат торта или друг десерт, където всичко е приготвено с уважение към съставките, с любов към изкуството, както и много креативност и страст.

Миналата година през януари, бях загубила надеждата, че в София може да се наери пекарна, която наистина ще обикна и едновременно с това, че любовният ми живот ще спре да бъде само спомен.

И тогава..

Приятел на приятел ме покани на среща. “Ще те заведа в най-добрата сладкарница” – каза той и ме накара да завъртя очи в израз на невероятен скептицизъм (той не видя това понеже бяхме във фейсбук :D).

В уговореният ден, който беше събота, се закарах до София около 1 на обяд, за да се срещна с приятеля, на мой приятел и да се разходим до сладкарницата. Беше много студено. Може би -10 градуса, лед навсякъде, срещнахме се на статуята на Алеко, и тръгнахме към “Вила Росиче” потънали в разговор.

Дървени подове, уютна обстановка със сладки декоративни елементи, малки маси до прозорците, което ми напомни на къща  с малки бели завески и изглед към улицата. Във въздуха се носеше ухание на ванилия и захар. И двамата поръчахме една и съща торта, която беше хванала погледа ни на влизане. Всеки я описа по свой си начин, а сервитьорката попита: “Значи и двамата искате Ягодова Шарлота??”. Заспяхме се, поръчахме си по една малинова лимонада и кафе “френска преса” и ги поделихме.

Разговаряхме с часове, тортата беше райска (ЯДОДИ! През януари!), кафето беше ароматно, стаята, където ни настаниха топла и уютна. Всичко, за което някога съм мечтала в една пекарна беше на лице, а това момче ми помогна да го открия, и за това веднагически спечели огромна червена точка. Няколко.

Все още идеаме тук по някога през уикендите. Идваме когато навън е 35 градуса, идваме, когато навън вали сняг, дъжд и когато листата са жълти и червени. Винаги опитваме различни торти и винаги си говорим с часове.

Защото за нас, това беше място на което да се влюбиш. Елате и го посетете. Доведете някой с сав и се влюбете 🙂

Ягоди. Лимони. Кафе.

-К.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s